Постинг
19.09.2009 00:41 -
Детство мое, реално и вълшебно....
Детството.. Сега осъзнавам какво прекрасно детство съм имала. Всеки ден бяхме навън и играехме. Нямаше мобилни телефони, нямаше как да ни открият. Прибирахме се в къщи написвахме набързо домашните и излизахме навън. Играехме до късно вечер. Спомням си как ми казваха да се прибера веднага щом се стъмни и лампите светнат. Спмням си как се събираме около 20 - 30 деца всяка вечер за да играем на криеница. Денят беше време за лудори.. футбол, кър, съдже, гоненица. Беше незабравимо и безгрижно. Тогава нищо друго нямаше значение. Тогава бяхме просто деца. СПомням си как всяка неделя ставах рано само за да гледам анимациите.. малкото пони, волтрон, звездни рейнджъри... СПомням си алф и сънчо.. великите Банани с пижами... старите Замунда бана бенд... толкова много спомени.. и то толкова красиви. Тоава си мечтаех да порасна.. гледах как големите остават до късно за да си говорят или пък да правят нещо друго, и си мечтаех и аз да бъда като тях. Порастнах, но сега искам отново искам да съм дете и да прекарвам денят си навън играейки футбол или криеница. От детските ми години са останали няколко навика.. все още продължавам да използва "пък", дори да няма особено особено голям смисъл.. пък! :D Понякога изцепвам и универсалното "Говори на ръката!"... Тогава всичко върхът.. не яко, не супер, егати ( ебаси якото), не мега гига яко.. а просто върховно. Тогава всичко беше по простичко уредено. Ня,аше грижи, всеки ден игра.. от сутрин до вечер. Спомням си как, когато мама и тате кажеха нещо, то не се оспорваше. Те винаги бяха прави ( и наистина бяха ). Когато навън беше толкова горещо, седяхме пред телевизорите радвайки се на сериали като Алф... гледайки Шкумбата късно вечер и смеейки се от сърце. Всичко беше веселие.. вярно имаше и тъга и сълзи.. но те са отдавна забравени. Останаха ми само приятните спомени за великото детство, за приятни мигове навън с тайфата и как всеки ден бяхме заедно. През лятото се пръскахме със спринцовки, шишета вода или използвани тубички "Веро". Когато ожаднеем, отивахме до местната чешмичка. През есента великите войни с кестени и шишарки. През зимата.. война със снежни топки и състезания, кой ще направи най - големият снежен човек. А след това войните с пистолети със сачми и тръбите с фунийки. Нямаше време за почивка. Прибирахме се на ояд за една филийка с пастет и тичахме навън да играем. Прибирахме се късно вечер уморени, но щастливи. И винаги успявахме да намерим сили за да разкажем на мама и тати какво е станало днес. Как сме успели да избягаме от топката народна топка, или пък как през цялото време на криеница не са те намерили. Беше славно време, беше лесно. тогава не го разбирах, а сега милея а него... да съм отново дете.
Поглеждам сегашните поколения и виждам колко много имам и колко много губят. днешните деца бързат да пораснат.. и го правят далеч по - бързо от нас.. по - големите само с няколко години. На десет вече ходят по дискотеки, пушат, пият, правят секс и участват в оргии, седят пред компютъра и се радват на услугите на скайп и интернет. Аз на тяхната възраст все още бях с тайфата и берях цветя в близката градинка. Те се чувстват горди от това, смятат че да си голям е хубаво. А всъщност грешат. Сега го разбирам. Когато станеш голям, го няма вече онова безгрижие, не всичко е толкова лесно и просто. Те дори не разбират колко много губят, как после ще милеят за времемто, когато са били малки, и ще съжаляват за нещата, които не са правили. Едно време съжалявах за детството, мечтаех за по - добро. сега разбирам, че имам перфектното детство.. далеч по - добро от това на съвременните деца. И сега.. след ебало си майката.. не остава нищо освен грижи и отговорности.
Поглеждам сегашните поколения и виждам колко много имам и колко много губят. днешните деца бързат да пораснат.. и го правят далеч по - бързо от нас.. по - големите само с няколко години. На десет вече ходят по дискотеки, пушат, пият, правят секс и участват в оргии, седят пред компютъра и се радват на услугите на скайп и интернет. Аз на тяхната възраст все още бях с тайфата и берях цветя в близката градинка. Те се чувстват горди от това, смятат че да си голям е хубаво. А всъщност грешат. Сега го разбирам. Когато станеш голям, го няма вече онова безгрижие, не всичко е толкова лесно и просто. Те дори не разбират колко много губят, как после ще милеят за времемто, когато са били малки, и ще съжаляват за нещата, които не са правили. Едно време съжалявах за детството, мечтаех за по - добро. сега разбирам, че имам перфектното детство.. далеч по - добро от това на съвременните деца. И сега.. след ебало си майката.. не остава нищо освен грижи и отговорности.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 6
